Синя вълна в САЩ: Демократите превзеха Конгреса и традиционни бастиони на републиканците

Демократите в САЩ спечелиха убедително междинните избори, като така си осигуряват контрола над двете камари над Конгреса. Въпреки опитите се мобилизация на MAGA движението и обещанието на президента Доналд Тръмп по 5000 долара на всеки американец, ако републиканската партия спечели и запази мнозинството си в Конгреса и Сената, тези избори се оказаха далеч от оспорвани. Само допреди няколко месеца дори не беше сигурно, че Демократическата партия ще си осигури мнозинство и в двете камари. Демократите печелят 54 срещу 44 за републиканците в Сената и 232 срещу 138 места в долната камара. 

По данни на The Associated Press (AP) и Ballotpedia Демократическата партия печели мнозинство и в губернаторските избори в САЩ, отчитайки решителни победи и обръщайки ключови щати в своя полза. От общо 36 места, които бяха обект на вота, Демократите са спечелили 22 (плюс 2, в които водят), докато Републиканците (GOP) взимат 12 места.

Още по-показателното е, че падат типични бастиони на Републиканската партия - като щата Тексас. Партията, спечелила с убедителна победа преди 2 години президентските избори и изборите за Конгрес и Сенат, също така губи позиции в Охайо, Айова и Мисури. Други дълбоко “червени” щати, като Канзас и Южна Каролина, също бяха пометени от “синята” вълна на демократите. Други щати, в които има силно фермерско присъствие, също показаха червен картон на политиката на Тръмп - както BISS писа през октомври, галопиращите и рекордните цени на дизела удариха именно земеделците и фермерите в САЩ, поради което Тръмп обмисляше забрана за износ на дизел за ЕС.  В отговор, през октомври Г-7 се договориха да освободят общо 100 милиона барела суров петрол и дизелово гориво от стратегическите си резерви. А после дойде и сделката между Вашингтон и Москва, в която Русия да достави на САЩ 300 хиляди тона дизел.

В навечерието на междинните избори, руският дизел вече пътуваше към американска територия. От общо три танкера, две промениха дестинацията си заради нежеланието на американските компании да купуват руски дизел, докато третият изглежда, че все още чака инструкции дали може да акостира. Потенциалните купувачи се съобразяват с евентуалните правни и репутационни щети, ако работят с руски доставчици и гориво. Причината - сериозните санкции, които САЩ наложиха на Русия след пълномащабната инвазия в Украйна през 2022 г. 

И въпреки че договорените количества в американско-руската сделка достигат само малък фрагмент от общото потребление в САЩ - дори ако Москва успее да достави на няколко етапа общ обем от 3 милиона тона (22,5 милиона барела), това количество се равнява на потреблението на дизел в САЩ за по-малко от 6 дни. Както BISS писа - сделка, която можем да оприличим капка в морето, която да има по-скоро символичен ефект върху успокояването на цените на дизела. До края на октомври, обаче, средната цена на дизела остана над 6 долара за галон, след като премина тази психологическа граница още през септември. 

Защо Демократите печелят междинните избори толкова убедително 

Няколко са причините, които можем да откроим от гледна точка на причините за това републиканците да понесат подобен удар, включително в традиционно червени щати, които от десетилетия имат републикански сенатори и губернатори. 

Сред редиците на MAGA в последната половин година се видяха заформящи се пукнатини. Най-лесно и откроими бяха в редиците на прорепубликански и MAGA инфлуенсъри и обществени личности. Сред тях - Тъкър Карслън, който открито премина в критики и опозиция срещу външната политика на Тръмп заради войната в Иран. Други известни имена са Алекс Джоунс, Майк Чернович, Марджъри Тайлър-Грийн, бивш член на Конгреса, която също беше една от най-гласовите поддръжници в лагера на Доналд Тръмп. Разрив последва и с американската консервативна коментаторка Кандъс Оуенс - всичко това в рамките на под година.

Непредвидимата търговска политика, ускорената инфлация и войната на САЩ срещу Иран са в основата на недоволството и мобилизацията - не само на демократите, но и очевидно с това, че традициони републикански щати наказаха политиката на Тръмп. Нарушаването на едно от основните му предизборни обещания при втория му мандат - че при него няма да има война и ще е президент на мира, е в основата на недоволството на американците - и как конфликтът, който САЩ започна срещу Иран, се пренесе върху американските домакинства. Неспособността му да накара Русия да седне на масата на преговорите и вместо това натискът му беше обърнат към Украйна да се откаже доброволно от територии, които руските сили дори не са превзели, също доведе до признания в редиците на MAGА, че са били подведени от кремълска дезинформация. Пример за това е Лора Лумър - която също преживя “катарзис” от разпространяването на откровени конспиративни теории до критики срещу Украйна. През лятото, тя пътува до разкъсваната от война страна и призна, че е била подведена от “руската пропаганда, подкопала редиците на американското дясно”. И самата тя даде съвет - че не е нужно да слушаш инфлуенсъри и да базираш своето мнение на тях, а вместо това сам да отидеш и установиш фактите. “Мислех, че тази страна [Украйна] е пълна с нацисти”, споделя тя в интервю, малко след завръщането си от пътуване близо до фронтовата линия в Източна Украйна. 

В началото на войната на САЩ срещу Иран, някои републикански поддръжници се опитаха да оправдаят действията на американската администрация, интерпретирайки тази операция като “приключване на един конфликт между Вашингтон и Техеран, продължил задочно в продължение на 40 години”. 9 месеца след първоначалната операция “Епична ярост”, войната бързо смени целите си - от смяна режима на аятоласите и прекратяването на ядрената програма на Ислямската република до отварянето на Ормузкия проток. Иран успя да изиграе добре основната си и фундаментална карта - именно Ормуз. Въпреки военните ескорти от САЩ на танкери през пролива, рисковите премии са се покачили драстично и все още трафикът оттам не е достигнал предвоенните си нива. И остава въпросът дали след края на конфликта - когато и да е дойде той - дали ще се стигне до окончателна договорка между Иран и Оман за урегулиране на морския трафик през Ормузкия проток. И ключовото, което ще е важно за корабоплаването и световната търговия - дали двете страни действително ще взимат транзитни такси за всеки танкер. Нещо, което беше лансирано и което доведе до заплаха от страна на Тръмп към Оман, която иначе е в партньорски отношения със САЩ. 

Good morning, Europe. While you were sleeping, Democrats made sweeping gains in the US midterms, taking control of the House of Representatives and Senate in a stunning rebuke to Donald Trump. Watch how the results unfolded across the country https://t.co/xRsHuhArD0 https://t.co/HANLPYSPi4

— Financial Times (@FT) November 4, 2026

Заради поскъпването на енергоносителите, инфлацията в САЩ се ускори до 3,7%. Промишлената инфлация също скочи до 4-годишен връх през септември. Тук не е изненада, че именно това е един от най-големите фактори при изборите. Според обобщените данни от социологическите проучвания на Real Clear Politics 70,1% от американците не одобряват действията на президента Доналд Тръмп за овладяване на инфлацията, а едва 27,3% ги подкрепят. Недоволството от инфлацията и икономическата политика също до голяма степен спря от преизбиране на Джо Байдън за втори мандат, наред с колебанията в представянето му в предизборната му кампания. 

Междувременно, държавният дълг на САЩ достигна 40 трилиона долара, бюджетните дефицити нараснаха, а Тръмп започна мандата си с обещание за съкращаване на разходи. Затова и американските държавни ценни книжа (ДЦК) през последните месеци премина психологическата граница от 5%. 

Какво ще се промени в американската политика след междинните избори

Американската обществено-политическа система е изградена на”взаимно ограничение и контрол“. От началото на втория мандат на Тръмп видяхме, че той предпочита до голяма степен да се опитва да управлява с много повече укази и да се опитва да заобикаля Конгреса и Сената. Сега, демократите ще могат да упражнят контрола си с мнозинствата в двете камари и значително да ограничат опитите на Тръмп за налагане на нови мита, заобикаляне и изключения на санкции (примерът със сделката с Русия за дизелово гориво) и значителна ескалация на военните действия срещу Иран. Макар и това да не означава задължително, че Вашингтон смекчи позицията си срещу Техеран, е възможно да се стигне до трайно замразяване на конфликта. Но виждаме, че и в редиците на републиканците ставаме свидетели на признание, че резултатът е такъв заради конфликта с Иран. 

Сенатор Джон Къртис, републиканец от Юта, заяви, че американците са получили „припряна война, поредица от скандали, които запълват първите страници на вестниците, нарастващ дълг от 40 трилиона долара и непредсказуеми мита“. Републиканската партия трябва да „се върне към принципните консервативни ценности, които някога ни определяха“, каза той.

After the Biden era, Americans wanted an economy that worked for them. Instead, they received a hastily executed war, headline after headline of scandals, a ballooning $40 trillion debt, and unpredictable tariffs. It’s time for Republicans to return to the principled conservative values that once defined us—and that we've steadily abandoned over the last decade.

— Senator John Curtis (@SenJohnCurtis) November 4, 2026

И както направихме паралел с президентските избори от 1980 г. - отново Иран се оказва големият “виновник” за загубата на републиканците. През 1980 г., Джими Картър губи изборите за втори мандат заради отказа на Техеран да освободи американските заложници. 

Важно е и това как ще се отрази на разклатените трансатлантически отношения между САЩ и ЕС. От 1 юли в сила са до 15% мита върху вноса на европейски стоки, докато Брюксел махна митата за американските такива. Критиците на сделката я определиха като неравностойна. Тези мита и този режим ще важи поне до 2029 г., но за оставащите две години от мандата на Доналд Тръмп можем да очакваме, че няма да има нова ескалация на търговското напрежение с ЕС. 

Китай също има повод за радост от резултатите от изборите. Пекин успя много умело да изиграе своите карти в разгара на търговската война, която беше подновена още през първата година от завръщането на Тръмп в Белия дом. След високите мита, които бяха наложени, Пекин наложи лицензионен режим за износ редки минерали и суровини, от които американската икономика остава изключително зависима. Отделно, че китайското правителство инструктира авиолиниите си да задържат доставките на над 30 нови самолета “Боинг”. А покрай конфликта на САЩ и Израел срещу Иран и драстичното поскъпване на петрола, Китай се превърна в своеобразен буфер, благодарение на стратегическото натрупване на резерви. 

Третото направление по отношение на външната политика, което ще претърпи, е войната в Украйна. Военната помощ от САЩ след 2025 г. не само намаля - а новите доставки се заплащат изцяло от ЕС. Тръмп направи едно топло посрещане на руския президент Владимир Путин в Аляска през август миналата година, но нито червения килим, нито военния антураж накараха Русия да седне на масата на преговорите с Украйна.

Вместо това, сегашният курс на САЩ накара Русия все повече и повече да ескалира атаките срещу украинската страна, цивилни обекти и градове, които са на стотици километри от реалните бойни действия и фронтовата линия в Донецка област. Украинският президент Володимир Зеленски смени подхода си към американския президент през изминалата година след първата им злополучна среща в Белия дом - но в последните няколко седмици и месеци анализаторите забелязват, че Киев сменя подхода си и дори тона си към Вашингтон. Просто защото резултати и реална подкрепа няма. След кончината на един от най-ярките републикански съюзници на Украйна - покойния сенатор Линдзи Греъм, Доналд Тръмп така и не пристъпи в използването на неговия законопроект за налагане на до 100% мита върху купувачите на руски суров петрол (големите от които Китай и Индия).

 

А съвсем наскоро обявените доставки на ракети “Пейтриът” за Украйна - общо 500 на брой, ще започнат да идват след 2030 година. И които отново са платени с европейски пари. Запасите на арсенала от подобни скъпи ракети и ракети прехващачи беше значително изчерпан заради конфликта на САЩ срещу Иран - след като Техеран започна широкомащабни въздушни атаки с дронове и балистични ракети срещу държавите от Близкия изток. Това е и една от причините Вашингтон значително да забави операциите си срещу Иран, за да може да се даде време за попълване на намаляващите резерви. 

Ефектът върху финансовите пазари 

Интересна реакция наблюдаваме и в реакцията на пазарите. Акциите на компаниите на Илон Мъск - който отново се сближи с Тръмп - се понижиха. Инвеститорите в SpaceX и Tesla вероятно ще се освободят от своите позиции. В предборсовата търговия акциите на двете компании на Мъск отбелязаха спад от съответно 5,4% и 6,9%. SpaceX е изключително зависима от държавни поръчки и финансиране, което прави инвеститорите да са една идея по-предпазливи след промяната на баланса на силите във Вашингтон. 

Световните финансови пазари преминаха през първоначална волатилност, последвана от стабилизиране и възстановяване. Първоначално фючърсите на американските индекси отбелязаха рязък спад поради изненадата от мащаба на "синята вълна".  Впоследствие те обърнаха тренда и преминаха на зелено, като фючърсите на S&P 500 и Nasdaq се повишиха с около 0,2%, а тези на Dow Jones – с 0,3%. Щатският долар отчете спад, докато британската лира (sterling) достигна седемседмичен връх спрямо него.

Доходността по щатските държавни облигации се понижи поради очакванията за ограничаване на правителствените разходи, след като дългът на САЩ премина прага от 40 трилиона долара. 

Секторът на изкуствения интелект (AI) и технологиите също усети предпазливост заради потенциални нови регулации от страна на контролирания от демократите Конгрес. Но дори ако демократите затегнат регулаторната рамка, американският президент Доналд Тръмп има право на вето. В такъв случай, даден закон може да влезе в сила само ако 2/3 от двете камари гласуват против ветото. Сега топката е не само в ръцете на демократите - но и на републиканците, които искат по-умерен курс. Макар и да разполагат с пълно мнозинство, за някои въпроси демократите ще търсят двупартийна подкрепа. Освен в случая преодоляване на вето, за ратифициране на международни договори се иска мнозинство от 2/ 3. Същото ще трябва да и за евентуални промени в Конституцията, както и за импийчмънт и евентуално отстраняване от длъжност на президента, вицепрезидента или федерален съдия. 

Американските избиратели сега дадоха картбланш да проработи системата на взаимно ограничение и контрол, вкоренена в политическата система на САЩ. А демократите ще започнат да се оглеждат за нова, силна и разпознаваема кандидатура за президентските избори през 2028 г. Досега времето работеше в тяхна полза заради безпрецедентното недоволство от политиката на Тръмп. Но оттук нататък - всяко решение на Конгреса и Сената може да се използва като обвинение и като политически дивидент в полза на Тръмп и републиканците. Не са изключени да се залагат много бомби и подводни камъни, защото фокусът вече ще е изцяло насочен към президентските избори след 2 години.